ГОБЛЕНИТЕ – нишка от миналото, която не иска да се скъса

Понякога, в тишината на вечерта, най-дълбокото спокойствие идва не от музика или книга, а от иглата, която преминава през панамата. Бод по бод, ред по ред – шиенето на гоблен е онова старинно изкуство, което съчетава търпение, любов и време.

В България гобленът беше символ на уют и богатство. Във всяка къща имаше поне един – с цветя, църкви, пейзажи или пасторална сцена. Жените (и не само те) прекарваха безброй часове, превръщайки схема и конци в нещо много повече – в спомен, в наследство, в израз на тишината в сърцето.

„Всеки бод е тишина. Всеки конец – спомен.“
(Ръчна бродерия върху панама с класически гобленов обръч)

 • История и легенди от златните години на гоблена

В България гоблените имаха почти култов статус. В миналото те често се внасяха нелегално – я от Сърбия, я от други западни страни – като истински съкровища, за които се разменяха големи суми. Истинската Библия за любителите на това изкуство беше прословутият каталог на Вилер (Vervaco/Wieller), в който се откриваха модели като „Тайната вечеря“, „Коне на водопой“, „Момичето на скалата“ и други шедьоври, вдъхновени от класическото изкуство.

Легенди се носят за цената на готовите гоблени – някои от тях са се продавали за стотици, хиляди левове и се предавали като зестра и наследствени богатства. Шиенето на голям гоблен отнемаше месеци, понякога години, а резултатът беше предмет на възхита и гордост. Всяка къща с гоблени се смяташе за своего рода „ Голяма класа“.

„Гоблен от каталога на Вилер – „Коне на водопой“. Символ на класа, майсторство и културно ниво.

• Какво ви трябва, за да започнете ?

• Плат за бродиране – душата на всеки гоблен. Използва се т.нар. панама – плат с равномерна структура, който може да бъде с различна гъстота. Изборът на каунт (разграфеност) определя финеса на крайния резултат.
• Конци – цветната палитра на въображението. Най-добрите марки са DMC, Ariadna, Anchor, предлагащи богати нюанси и устойчиви цветове.
• Игла – не е просто инструмент, а четката на твореца. Гобленната игла е с тъп връх и голямо ухо, за да минава през панамата, без да нарушава нишките. Най-често се използват размери от №14 до №26.
• Схема – картата към шедьовъра. Всеки гоблен се шие по предварително зададена схема, която показва къде, с какъв цвят и какъв бод се поставя. Това е и моментът, в който мозъкът и ръката стават едно.

Върхов момент за качествено ушит гоблен е когато картината отпред почти не се различава от тази отзад. Не дай Боже, да висят конци, да се видят възли или други подобни преплитания, недопустими за една видна гобленарка. После по специална техника се изпират, изглаждат и отиват към ателието за рамкиране.

„Стартов комплект за гоблен – всичко, от което се ражда ръчното изкуство.“

• Гобленът днес – нишка между поколенията

Макар и отстъпили от стените на повечето домове, гоблените си запазват достойнството – с нов дизайн, модерни комплекти и желание за лично създаване на нещо красиво. Онлайн магазини предлагат готови схеми, персонализирани проекти, а социалните мрежи събират ново поколение любители на това изкуство. Шиенето на гоблен днес е акт на съзнателно забавяне, на връщане към стойността на ръчния труд. Това е занаят, но и медитация. Изкуство, което търпи времето, но не остарява.

И ако попитате някого, който е шил гоблен – какво му е дал този труд, той няма да каже просто „картина“. Ще каже простичко:  „вътрешен покой“.

Текст, роден от човешка интуиция и машинна логика:
ArtBG.Store & ChatGPT